Становище по проект на Закона за защита на личните данни









По повод на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, ИПИ изготви становище, което беше изпратено на Комисията за защита на личните данни.

Становище

Общи коментари

  • Няма никаква по-сериозна аргументация за предложените промени

  • Няма изчисления, които да доказват очакваните ефекти

  • Няма таблица за съответствието с европейското законодателство

  • Въвежда се нова такса, което не е оправдано по никакъв начин

  • Прозира опит за решаване на проблеми при работата на Комисията като се създават нови изисквания към всички, подлежащи на контрол, а не се използва търсене на проблеми в работата на самата комисия (ефективност, яснота на процедурите, прозрачност и т.н.)

    

1)      Назначаване на служител по защита на личните данни

В закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се предвижда администраторът на лични данни (АЛД) да определи служител по защита на личните данни – специално оторизирано с функции по защита на личните данни лице. Мотивите за това са:

- подобряване прилагането на закона от самите администратори – самото съществуване на още едно лице не означава, че АЛД ще прилагат закона по-ефективно; 

- ефективна координация между АЛД и надзорния орган – координацията на взаимоотношенията на АЛД с комисията не изисква назначаване на специален служител, който да я осигурява;

- Директива 95/46/ЕО предвижда съществуването на такова лице – всъщност никъде в текста на директивата не се посочва изрично нуждата или изикването от съществуване на такова лице;

- нужда от такова лице за подпомагане на АЛД – подобна нужда не е доказана и повечето от характеристиките на длъжността на служителя по защита на личните данни се припокриват с тези на АЛД т.е. функциите ще се извършват от две лица, вместо от едно, без това да е необходимо.

 

2)      Задължително обучение на служителя по защита на личните данни

В ЗИД се предвижда служителят по защита на личните данни да преминава задължително обучение от комисията в областта на защитата на личните данни веднага след неговото назначаване. В някои случаи обучението може да не е необходимо, затова задължаващият характер на това изменение по-скоро би бил в тежест на процедурите за АЛД и служителите за защита на личните данни.

От друга страна, в тези случаи парите за самото обучение и разходът на време и усилия на служителя ще бъдат неефективни и неикономични. 

Също така, няма никакви сметки за разходите на гражданите, бизнеса и самата комисия относно обучението.

 

3)      В зависимост от обема на личните данни, които обработва, АЛД може да изпълнява функциите на служител по защита на личните данни

Формулирането за това изменение на ЗЗЛД, го прави неясно и неточно. Не се поставя граница за определяне на обема на работа и определяне на нуждата от служител по защита на личните данни. По този начин има възможност за дискреция.

 

4)      Въвеждане се такса за вписване в регистъра, както и за издаване на удостоверения за регистрация на АЛД

Въвеждането на държавна такса само би утежнило процедурата за вписване на АЛД. В проектозакона се предлага 75% от тази такса да постъпва в държавния бюджет, а оставащите 25% да се изразходват за проучвания, маркетингови дейности и обучения на администрацията на комисията за защита на личните данни и АЛД.

Предложението за разходването на тези 25% няма основание защото: 1) според Закона за държавния бюджет всички постъпления от държавни такси, налагани от държавните органи, постъпват в държавния бюджет и 2) дейностите, за които ще се изразходват средствата не са доказано необходими, а изхарчването на средства за тях не предполага повишаване на ефективността на работата на администрацията на комисията и АЛД.

Въвеждането на подобна държавна такса ще се отрази негативно върху стимулите за регистрация на АЛД и ще обхване голям брой хора. Тя представлява и още една тежест за всички лица, подлежащи на вписване. Задължително трябва да се представи подробни сметки и изчисления, които да аргументират необходимостта от въвеждането на такса.

 

5)      Удължаване на срока за произнасяне на комисията по постъпили жалби

В проектозакона се предлага вместо досегашния 30 – дневен, срокът да бъде двумесечен като мотивите за това са, че удължаването ще допринесе за задълбочено проучване на всеки конкретен случай. Това, че комисията не може да се справи с проучването на случая в срок не означава, че срокът трябва да бъде удължен. Далеч по-добро решение е опростяването на процедурите и въвеждане на по-бързо и ефективно производство по жалбите.

 

6)      Въздействие на Закона за изпълнение и допълнение върху държавния бюджет

В мотивите към проектозакона се посочва, че «Предложеният ЗИД няма да доведе по пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет». Всъщност с предложението за въвеждане на държавна такса за вписване в регистъра и за издаване на удостоверения за регистрация на АЛД, 75% от която постъпват в държавния бюджет, твърдението става невярно.

 

Изготвено от Зорница Манолова

16 февруари 2009 година


Този уебсайт се поддържа благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието му е отговорност на Института за пазарна икономика и не е отразява непременно мнението на USAID или на правителството на САЩ. Уебсайтът се поддържа и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF) и съдържанието му не отразява непременно мнението на GMF или Balkan Trust for Democracy.