Резюме

Разгледаните текстове от Наредбата за пазарите на територията на Столична община нормативно постановяват забрана за откриване на пазари на редица стоки без съответното надлежно изискано разрешение от кмета на общината или от длъжностно лице, определено със заповед на кмета.

На първо място, разпоредбите, предвиждащи издаване на разрешително противоречат на текстовете от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

На второ място, необходимостта от съобразяване е неизбежно свързана с разходи за съответните категории пазари или в широк смисъл за предприемачеството като цяло, които не са били оценявани, нито преди гласуването на наредбата от Столичния общински съвет, нито след това с оглед установяването влиянието на наложената административна тежест и вероятно нейното преосмисляне. А това е един от основните недостатъци към момента на законодателния процес, както на местно, така и на централно ниво.

» Оценка на въздействието на разпоредбите за регистрация на оператори на пазари според Наредбата за пазарите на територията на Столична община  (Юни 2008 г.)

През последните петнадесет години в резултат на политически, икономически и социални фактори системата за физическо възпитание и спорт в София изпадна в криза, въпреки наличието на голяма спортна база, която е разнообразна по своя характер и би следвало да дава възможност за масово развитие на най-различни спортове. Точно състоянието на въпросната база обаче се превърна в препъни камък пред развитието на спорта в столицата.

Организацията на спорта в София е усложнена поради многообразните форми на собственост върху спортната база и липсата на ясни правила и регламентирани форми за отдаването й за стопанисване от спортните клубове съгласно изискванията на ЗФВС. Собствеността е държавна, общинска, съсобственост между държавата и общината, а за част от обектите тя не е установена или е предмет на съдебни спорове. Не са малко обектите, включени в капитала на търговски дружества. За някои от спортните обекти и съоръжения се грижат районните администрации при много оскъден бюджет.

В София няма многофункционална зала, която отговаря на европейските изисквания, а повече от двадесет години не е построена от държавата или общината нито една спортна зала. Няма и разработен механизъм за привличане на частни инвестиции за спортно строителство. По-голямата част от спортната база не се модернизира и неефективно се използва. Чести са и случаите на разрушаване на спортни площадки и застрояване с друго предназначение.

Бюджетът за физкултура и спорт, който отделя общината в рамките на общинския бюджет се движи от 462 000 лв. за 2002 г. до 541 000 лв. за 2006 г. и не надхвърля 0.1 % от сборния бюджет на общината. Средно за жител на столицата общината отделят между 40 и 45 ст. годишно, което може да се определи като крайно недостатъчна сума.

Настоящето изследване ясно показва, че отварянето на спортните имоти за частния сектор е абсолютно наложително. Далеч по-добре би било гражданите да заплащат за да спортуват, отколкото да не спортуват въобще, поради липса на спортни съоръжения. Така поне ще имат избор. Проблемите пред собствеността очевидно са много, но въпреки това имотите с ясна общинска собственост трябва да бъдат веднага характеризирани, било то като частни или публични общински. Допълнителното разработване и лесния достъп до регистъра на спортните имоти и съоръжения е абсолютно наложителен.

»  Оценка на въздействието на Наредба за управление и разпореждане с общински спортни имоти и съоръжения на територията на Столична община (Юни 2008 г.)

Институционалната рамка в икономиката, която се обуславя от вида и дизайна на законите и действащите нормативни правила в дадена страна и начинът, по който се прилагат на практика, е предпоставка за наличието на благоприятна бизнес среда, насочена към развитие на предприемачеството и иновациите. Политиците и законодателите носят голяма отговорност чрез нормативните актове, които създават и приемат (както на централно, така и на местно ниво), защото чрез своите решения в повечето случаи влияят на стотици хиляди или милиони души. Дори когато не го осъзнават или целят. Защото действието или бездействието на държавата оказва директно влияние върху стимулите и пазарните сигнали и създава странични и невидими на пръв поглед ефекти върху пазарните участници.

В страните, в които принципите на пазарната икономика действат успешно, т.е. хората живеят добре, печелят и се развиват благодарение на личните си качества и усилия, регулирането от държавата е подчинено на принципа на доказателствата. Това означава, че политиците експлицитно трябва да докажат на гражданите и на бизнеса, че регулациите ще създадат повече ползи от загуби за обществото и че целта не е да се облагодетелства малка група за сметка на всички останали. В тези страни (САЩ, Австралия, Канада, Великобритания) вече десетилетия наред се прилага механизмът на предварителна оценка на въздействието на нормативните проекти и стратегически документи и по този начин се търси оптималният вариант на водене на политика из между няколко предложения. По време на създаване на всеки нов закон или регламент се търси широка обществена подкрепа чрез консултации със заинтересованите страни и допитване до гражданите.   

Какво представлява на практика оценката на въздействието? Това дефакто означава задаване на правилните въпроси, на които трябва да отговори всеки законотворец, когато предлага дадена регулация, анализиране на евентуалните последствия от предложението и предаване на информацията между вземащите решенията и заинтересованите страни.

В основата на всяка оценка на въздействието стои правилното определяне на проблема и причините, които го създават. Защото икономическите закономерности винаги се подчиняват на причинно-следствени връзки, т.е. за всеки съществуващ проблем си има причини. Понякога коренът на тези причини не е толкова ясен и очевиден. А когато не се адресират правилните причини, последиците от предприетите правителствени мерки могат да доведат до неочаквани и неприятни резултати.

Например, в едно скорошно изследване, Крис Браун, преподавател по предприемачество в Австралия, показва, че политиката на новия американски президент Обама за насърчаване на стартиращия бизнес и подкрепа на заетостта в САЩ дефакто ще доведе до обратните резултати на поставените цели. Според икономическата програма на правителството американският бюджет ще отделя на година 250 милиона долара, за да подпомага бизнес инкубаторите и стартиращия бизнес, особено в по-изостаналите щати. Новосъздадени компании могат да се възползват от безплатните услуги на бизнес инкубаторите, които ще им помагат да осъществят контакти с доставчици и клиенти, да плащат наеми за офиси, ще предоставят юридически и финансови консултации и др. Въпросите, които следва да си зададат политиците, когато предлагат подобни мерки, са: Действително ли тези държавно спонсорирани бизнес инкубатори създават нови работни места? Водят ли до трайна заетост? Противно на разпространения мит се оказва, че нововъзникващите компании в САЩ не създават много нови работни места, а след първата година от съществуването си всъщност водят до нетна загуба на работни места в икономиката. Данните показват, че за периода 1998-2002 г. са съкратени повече от 30% от заетите в новосъздадени фирми в сферата на развлекателния бизнес в САЩ. Подобни са числата и за останалите икономически сфери. След 4 години от създаването им се оказва, че само 44% от тези фирми са оцелели и са все още на пазара. След 7 години делът им намалява до 30%. Какво е общото между успешните новосъздадени компании като Google, FedEx, Dell, Microsoft, eBay? Всички те са резултат от пазарна инициатива, а не са били подпомагани от държавата. Средствата за започване на бизнеса са били предоставени от фондове за рисков капитал. Оказва се, че правителството не прави услуга, като създава стимули на хората да започват бизнес в ниши, които не познават или в крайна сметка се оказват губещи начинания и водят до загуба на ценни ресурси в икономиката.

Именно такъв вид въпроси и анализи трябва да правят политиците, когато предлагат нова програма или промяна на съществуваща политика. Например, мярката на българското правителство за изграждане на 13 индустриални зони с бюджетни средства и приоритетно финансиране на малки и средни предприятия няма ли да доведе до подобни негативни ефекти? Защо държавата изземва функцията на частния сектор – ползите за икономиката доказани ли са, че са повече от разходите? Експертите от Министерство на труда и социалната политика в България могат ли да отговорят какви са очакваните ефекти от мерките по заетостта, предприети тази година, а именно - добавката от 120 лв. към заплатите на служителите в предприятия, които въвеждат намалено работно време за персонала си и същевременно са най-засегнати от кризата и отчитат спад в продажбите и печалбата? Как ще се отрази подпомагането на тези предприятия върху пазара на труда и дали това няма да създаде стимули губещите предприятия да запазят само временно работните места и в крайна сметка да се изхарчат средствата на данъкоплатците напразно? Не е ли по-добре да се използват пазарни стимули за подпомагане на предприятията като например – намаление на данъчното облагане върху труда, което директно ще доведе до по-малко разходи за труд за бизнеса? По този начин отново средствата ще дойдат от държавния бюджет (т.е. ще има по-малко приходи в бюджета), но пазарът е този, който ще реши по какъв начин финансовият стимул да бъде разпределен между фирмите. По-успешните фирми, които запазват работните места, ще бъдат облагодетелствани в най-голяма степен и именно те имат шанс да оцелеят и в крайна сметка да допринесат за трайната заетост в икономиката.

Скорошно изследване на Симеон Дянков (главен икономист на Световната банка) и Георги Ангелов (старши икономист в Институт „Отворено общество”) показа, че намаляването на осигурителното бреме със 7,5 процентни пункта в България ще доведе до запазване на 130 хил. работни места. Това е алтернативата, която трябва да разгледат от социалното министерство и на базата на анализ и доказателства да ни убедят нас, данъкоплатците, че са избрали най-добрия вариант на водене на политика в областта на доходите и нашите средства се изразходват по най-ефективния начин.

Такъв вид анализи трябва да се правят и по отношение на всички нови предложения. Особено в предизборния период политиците имат навика да харчат парите на данъкоплатците за популистки проекти с недоказана икономическа ефективност. Принципът на анализ на въздействието на регулациите и политиките, ако се прилага на практика, би помогнал да се предотврати именно взимането на прибързани решения с популистки привкус.

Автор: Адриана Младенова

* Статията е публикувана за първи път във в-к "Дневник" на 30 март 2009 г. в редовната рубрика на ИПИ "Видимото и невидимото".

През м. февруари независимият мозъчен тръст във Великобритания „Отворена Европа” (Open Europe) публикува доклад, озаглавен „Извън контрол? Измерване на разходите от европейските регулации през последното десетилетие”[1]. В този доклад за първи път се прави опит да се измерят цялостно разходите, наложени на бизнеса и гражданите, от всички нови регулации и нормативни актове (законови и подзаконови), приети във Великобритания през периода 1998-2008 г. Авторите са си поставили две цели – 1) да пресметнат кумулативните разходи в икономиката, които произтичат от новите регулации за период от едно десетилетие и 2) да проследят какъв дял от тези разходи произлизат от законодателството на ЕС.

Този анализ е  безпрецедентен от гледна точка на разглеждания период, усилия, обхват и мащаб. До този момент в нито една страна в ЕС не е правен подобен опит за цялостна оценка на разходите от регулациите, които са приети през последните 10 години в страната. Фокусира се върху измерване на административните разходи от регулациите върху бизнеса във връзка с плана на ЕС за намаляване на административните пречки пред бизнеса в Общността с минимум 25% до 2012 г. Но административните разходи представляват само една малка част от общите разходи, които са резултат от регулирането на икономическите субекти.  

За да измерят разходите за цялата икономика, авторите са прегледали над 2000 оценки на въздействието на проекти на нови регулации и нормативни актове. Механизмът на оценка на въздействието (ОВ) е въведен във Великобритания през 1998 г. и дефакто това е страната в ЕС, в която тази практика е институционализирана по най-добър начин и се прилага както от централната, така и от местната власт. Наличието на тези оценки позволява да бъде пресметнато (макар и с голяма доза условност и допускания)  колко струват новите закони, наредби и правила на британските граждани и бизнес за последното десетилетие. В изследването се включват само тези регулации, които съществуват и в момента. В разходите за икономиката се включват само директните финансови, икономически и административни разходи по спазване на регулациите. Трансферните разходи (при които една група печели за сметка на друга група в обществото) не се включват защото при тях има преразпределение на разходи, но нетният директен ефект за обществото е нулев. Не са включени индиректните разходи като загуба на конкурентност и изкривени пазарни стимули, които макар и съществени, като правило рядко се остойностяват количествено в оценките на въздействието.

Резултатите от изследването показват следното:

1. Броят на регулациите, които се приемат всяка година във Великобритания, се увеличава експоненционално през периода 1998-2008 г., като все по-голям дял от нормативните актове произтича от необходимостта от хармонизиране на националното законодателство със законодателството на ЕС. Само през 2008 г. във Великобритания са въведени 718 европейски регулации и са транспонирани 113 директиви от ЕС.
2. Кумулативните разходи от регулациите, приети във Великобритания през периода 1998-2008 г., възлизат на 148,2 млрд. британски лири, което е еквивалентно на 10% от БВП на страната.
3. От тях 71,9% се падат на регулации с произход от ЕС.
4. Разходите от новите регулации, въведени в рамките на една година, нарастват от 16,5 млрд. лири през 2005 г. до 28,7 млрд. лири през 2008 г. (увеличение със 74%). 
5. Ако се запази същия темп на нарастване на броя на регулациите във Великобритания, до 2018 г. разходите ще достигнат до 356 млрд. лири. Това възлиза на приблизително 14,300 лири на британско семейство. Със същите средства Великобритания може да изплати почти 60% от националния си дълг или да премахне подоходния данък за 2 години и въпреки това да бъде реализиран фискален излишък.
6. Законодателството в областта на трудовия пазар, прието през последните 10 години, е струвало на британската икономика 45 млрд. лири, като 69% от тези разходи произлизат от ЕС. Това означава, че 21% от всички разходи от нови регулации в страната са свързани с наложените правила и ограничения на трудовия пазар.
7. Новото законодателството, свързано със здравословни и безопасни условия на труд, струва на Великобритания 5.7 млрд. лири.
8. Има явно несъответствие между твърдението на правителството, че е намалило административната тежест в икономиката през последните години. Според официални изказвания административните пречки пред бизнеса са съкратени с 1,9 млрд. лири през 2008 г. спрямо базовата 2005 г. Изглежда малко вероятно нетната административна тежест на регулациите да пада, докато общият разход от регулациите се увеличава с такива бързи темпове.
9. Тъй като голяма част от новото законодателство във Великобритания е наложено от ЕС, страната губи контрол върху степента на регулирането в икономиката. Едва 30% от всички разходи са изцяло в контрола на правителството, защото произтичат от националното законодателство.

Разходите от регулирането в България

На базата на резултатите на Великобритания и като взимат предвид специфичните особености на бизнес средата и степента на икономическо развитие на другите-страни членки на ЕС, авторите екстраполират данните за Великобритания върху останалите страни-членки и на тази база пресмятат разходите от регулациите и дела на тези разходи, който произтича от законодателството на ЕС. Екстраполирането на данните е съпътствано с набор от условности и допускания, но оценките могат да служат като добър ориентир за мащаба на разходите, които се налагат върху бизнеса и гражданите в страната през последното десетилетие. Още повече, че в страни като България институционализирането на механизма за оценка на въздействието в рамките на законотворческия процес те първа прохожда и следователно – липсва нужната информация, на базата ма която да се пресметнат разходите от регулациите.

Според изследването в България разходите от новите регулации, въведени през периода 1998-2008 г. възлизат на 4.27 млрд. евро (12,6% от БВП за 2008 г.). От тях 2.49 млрд. евро произлизат от хармонизиране на законодателството с това на ЕС или 58.3% от общите разходи, а останалите – 1.78 млрд. евро произлизат от националното законодателство.

През 2008 г. само разходите от новите регулации в България са оценени на 866.6 млн. евро. От тях 49.9% произхождат от ЕС. За сравнение, 997 млн. евро са приходите от данъка върху доходите на физическите лица в страната за 2008 г. 

Според изследването на Световната банка „Инвестиционния климат в България”, публикувано в края на миналата година, мениджърите на фирмите изразходват средно 17% от своето време за справяне с изискванията, налагани от регулациите в страната. В сравнителен план с други сходни икономики, това е прекалено много.  

Изводите

Основният извод, който авторите на изследването правят, е че механизмът за оценка на въздействието трябва да се превърне в мощно средство за договаряне и защита на националните позиции и интереси на европейско ниво. Това важи в още по-голяма сила и за България, където към момента липсва механизъм за предварителна оценка на ефектите от европейските закони и политики върху икономиката.

Националните правителства на страните-членки трябва да отстояват идеята за по-малко регулиране на европейско ниво и опростяване на ненужните бюрократични процедури и административни пречки, които представляват товар за бизнеса и гражданите. Представителите на България в Брюксел също трябва да работят в тази посока и да се борят за интересите на българския бизнес и граждани. 

Автор: Адриана Младенова

По повод на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, ИПИ изготви становище, което беше изпратено на Комисията за защита на личните данни.

Становище

Общи коментари

• Няма никаква по-сериозна аргументация за предложените промени

• Няма изчисления, които да доказват очакваните ефекти

• Няма таблица за съответствието с европейското законодателство

• Въвежда се нова такса, което не е оправдано по никакъв начин

• Прозира опит за решаване на проблеми при работата на Комисията като се създават нови изисквания към всички, подлежащи на контрол, а не се използва търсене на проблеми в работата на самата комисия (ефективност, яснота на процедурите, прозрачност и т.н.)

1)      Назначаване на служител по защита на личните данни

В закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се предвижда администраторът на лични данни (АЛД) да определи служител по защита на личните данни – специално оторизирано с функции по защита на личните данни лице. Мотивите за това са:

- подобряване прилагането на закона от самите администратори – самото съществуване на още едно лице не означава, че АЛД ще прилагат закона по-ефективно; 

- ефективна координация между АЛД и надзорния орган – координацията на взаимоотношенията на АЛД с комисията не изисква назначаване на специален служител, който да я осигурява;

- Директива 95/46/ЕО предвижда съществуването на такова лице – всъщност никъде в текста на директивата не се посочва изрично нуждата или изикването от съществуване на такова лице;

- нужда от такова лице за подпомагане на АЛД – подобна нужда не е доказана и повечето от характеристиките на длъжността на служителя по защита на личните данни се припокриват с тези на АЛД т.е. функциите ще се извършват от две лица, вместо от едно, без това да е необходимо.

2)      Задължително обучение на служителя по защита на личните данни

В ЗИД се предвижда служителят по защита на личните данни да преминава задължително обучение от комисията в областта на защитата на личните данни веднага след неговото назначаване. В някои случаи обучението може да не е необходимо, затова задължаващият характер на това изменение по-скоро би бил в тежест на процедурите за АЛД и служителите за защита на личните данни.

От друга страна, в тези случаи парите за самото обучение и разходът на време и усилия на служителя ще бъдат неефективни и неикономични. 

Също така, няма никакви сметки за разходите на гражданите, бизнеса и самата комисия относно обучението.

3)      В зависимост от обема на личните данни, които обработва, АЛД може да изпълнява функциите на служител по защита на личните данни

Формулирането за това изменение на ЗЗЛД, го прави неясно и неточно. Не се поставя граница за определяне на обема на работа и определяне на нуждата от служител по защита на личните данни. По този начин има възможност за дискреция.

4)      Въвеждане се такса за вписване в регистъра, както и за издаване на удостоверения за регистрация на АЛД

Въвеждането на държавна такса само би утежнило процедурата за вписване на АЛД. В проектозакона се предлага 75% от тази такса да постъпва в държавния бюджет, а оставащите 25% да се изразходват за проучвания, маркетингови дейности и обучения на администрацията на комисията за защита на личните данни и АЛД.

Предложението за разходването на тези 25% няма основание защото: 1) според Закона за държавния бюджет всички постъпления от държавни такси, налагани от държавните органи, постъпват в държавния бюджет и 2) дейностите, за които ще се изразходват средствата не са доказано необходими, а изхарчването на средства за тях не предполага повишаване на ефективността на работата на администрацията на комисията и АЛД.

Въвеждането на подобна държавна такса ще се отрази негативно върху стимулите за регистрация на АЛД и ще обхване голям брой хора. Тя представлява и още една тежест за всички лица, подлежащи на вписване. Задължително трябва да се представи подробни сметки и изчисления, които да аргументират необходимостта от въвеждането на такса.

5)      Удължаване на срока за произнасяне на комисията по постъпили жалби

В проектозакона се предлага вместо досегашния 30 – дневен, срокът да бъде двумесечен като мотивите за това са, че удължаването ще допринесе за задълбочено проучване на всеки конкретен случай. Това, че комисията не може да се справи с проучването на случая в срок не означава, че срокът трябва да бъде удължен. Далеч по-добро решение е опростяването на процедурите и въвеждане на по-бързо и ефективно производство по жалбите.

6)      Въздействие на Закона за изпълнение и допълнение върху държавния бюджет

В мотивите към проектозакона се посочва, че «Предложеният ЗИД няма да доведе по пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет». Всъщност с предложението за въвеждане на държавна такса за вписване в регистъра и за издаване на удостоверения за регистрация на АЛД, 75% от която постъпват в държавния бюджет, твърдението става невярно.

Изготвено от Зорница Манолова

16 февруари 2009 година

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА

 Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община

 Резюме

Целта на настоящия анализ на въздействието на Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община е да се оценят ефектите от прилагането на нормативния акт чрез извършване на анализ на ползите и разходите.

Когато ползите от приемането на дадена политика са по-големи от разходите, то обществото ще спечели от реализирането й. От друга страна, когато разходите са по-високи от ползите от тази промяна, обществото би загубило от прилагането на тази разпоредба.

Според оценки на Сметната палаъа за 2005 и 2006 г. рекламната дейност на територията на Столична община (СО) през последните години е осъществявана при действащи нормативни условия с неясен и противоречив правен регламент, което води до неефективна организация и контрол на рекламната дейност и затруднено управление на отдаваните под наем рекламни съоръжения на  територията на общинска собственост.

Целите на приетата на 20.12.2007 г. Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията СО са най-общо две:

1)      по-ефективно управление на дейността по отдаване под наем на рекламни съоръжения в СО;

2)      постъпване на повече приходи в бюджета на СО. 

Съществуват няколко неясноти и проблемни точки, които поставят под въпрос легитимността и икономическата целесъобразност на приетата наредба.

1.      На първо място, въведената такса за осъществяване на рекламна дейност и върху частни имоти противоречи на идеята за частна собственост и правото на собственика да се разполага със собствеността си без рестрикции, доколкото не вреди на другите. 

2.      На второ място, процедурите за поставяне на преместваеми съоръжения и извършване на рекламна дейност, както са регламентирани в наредбата, са тромави и представляват висока административна тежест за бизнеса.

Анализът разходи-ползи е икономически инструмент, подпомагащ процеса на вземане на решение и избора на различни действия, като оценява съществуващото състояние и възможните алтернативи. Основният принцип на анализа разходи-ползи се базира на идеята, че политиките по отношение на регулациите са желателни само при условие, че ползите са по-съществени от разходите за съобразяване с тях.

Разходите, които оценяваме чрез настоящата оценка на регулаторното въздействие, обхващат само допълнителните разходи за частния сектор и бизнеса в следствие от промените, които се правят чрез приемането на новата наредба относно реда за осъществяване на рекламна дейност на територията на Столична община.

Разходите се разделят на две категории:

-         разходи за частния сектор – включват се както разходи, свързани със съобразяване с наредбата (заплащане на въведеното право за рекламна дейност, по-високи глоби и санкции за неспазване на наредбата, пропуснати ползи за икономиката в резултат на по-малко реклами в резултат на въведената цена за право на рекламна дейност и други ограничения) и административни разходи (запознаване с наредбата, предоставяне на информация и презаверяване на разрешенията за поставяне на рекламно-информационни елементи).

-         разходи за публичния сектор - проверка на законосъобразността на рекламите и премахване на незаконните съоръжения; допълнителни разходи за инспекция и проверки; създаване и поддържане на цифрова база данни и други административни разходи по събирането на приходите от въведената цена за право на рекламна дейност и други.

Ползите отново се делят на:

-         Ползи за частния сектор - те включват ползите от по-ясните правила за външна реклама на територията на СО.

-         Ползи за публичния сектор - те включват повече приходи в бюджета на СО в резултат от плащане на право на рекламна дейност на територията на СО, по-високи минимални цени за отдаване под наем на общински имоти и повече приходи от глоби и санкции.

Изчисленията показват, че нетните ползи за период от 10 години от въвеждането на наредбата са отрицателни и възлизат на -39.7 млн. лв. Ползите не са достатъчни, за да покрият разходите вследствие от новите правила, забрани и въведената такса за осъществяване на рекламна дейност на територията на СО.

Оценката на алтернативната опция показва, че нетният ефект от прилагането й би бил положителен за обществото и той възлиза на 29,7 млн. лв, които включват както допълнителни приходи в бюджета на общината, така и спестени разходи за бизнеса, свързани с предложеното опростяване на процудурите по издаване на разрешение за осъществяване на рекламна дейност и наличие на по-ясни правила за външна реклама в София.

На базата на икономическия анализ предлагаме следните промени в съществуващата нормативна база, която регламентира осъществяването на рекламна дейност на територията на столична община:

1.      Да се премахне цената за право на рекламна дейност на територията на Столична община.

2.      Да се създаде електронен публичен регистър на разрешителните за рекламна дейност.

3.      Уведомяването на сектор “Реклама” за издаване на разрешително за поставяне на рекламент елемент да става автоматично, по служебен път.

4.      Да се премахне изискването за презаверяване на разрешенията за поставяне на рекламни елементи върху частни имоти на територията на СО.

5.      Да се създаде възможност за получаване на разрешителни за поставяне на рекламен елемент по електронен път.

6.      Да се въведе регистрационен режим за някои рекламни елементи – например за информационни табели и малки рекламни пана върху частни обекти.

»  Анализ на въздействието на  Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (юни 2008) 

»  Анализ на въздействието на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (февруари 2007) 

Страницата на Европейската комисия Вашият глас в Европа представлява портал за обществена консултация по законодателни инициативи и политики на ниво Европейски съюз и възможност за дискусия по актуални теми като климатичните промени и бъдещето на Европа.

Чрез набор от онлайн допитвания по различни актуални теми, свързани със законодателни инициативи и предложения за промени в европейското законодателство, Европейската комисия се допитва до гражданите и представителите на бизнеса. Това е особено важно при оценка на евентуалните социални и икономически ефекти от предлаганите реформи и политики.

Бюджетът на ЕС

През 2007 г. стартира кампания за широка обществена и експертна дискусия с оглед прегледа на бюджета на ЕС 2008/2009. Всеки гражданин, организация или публичен орган имаше възможност да даде своето мнение за начина, по който се харчат парите на европейските данъкоплатци чрез бюджета на ЕС (ИПИ, в коалиция от водещи мозъчни тръстове в Европа, също внесе своето становище). Официалната позиция на българското правителство също е достъпна на специализираната страница с изпратените становища. Накратко, тя се изразява в следното:

1)      вноската на страните-членки в бюджета на ЕС да бъде формиранa само на базата на брутния национален доход на страните (в момента се формира на базата на 3 източника – мита и селскостопански налози, на базата на приходите от ДДС, на базата на БНД на страните-членки);

2)      не се подкрепя въвеждането на Европейския данък, като възможен източник за финансиране на бюджета на ЕС;

3)      всички корекции, компенсации и отстъпки на страните-членки да бъдат премахнати.

Намаление на административните пречки

На подстраница на Европейската комисия (на български или английски език) всеки има възможност да даде конкретно предложение и идея за намаление на административната тежест, породена от европейските закони. Това онлайн допитване е част от стартиралата през 2007 г. Програма за намаляване на административния товар в ЕС. Целта на тази програма е да открие и намали ненужния административен товар в страните-членки на ЕС с минимум 25% до 2012 г. в 13 приоритетни области.

Европейската комисия е създала този портал за онлайн допитване, за да предостави възможност на всички заинтересовани страни (граждани, бизнес и публични органи в ЕС) да изразят опасенията си относно съществуващия наличен товар и да предложат своите идеи от практиката за намаление на административната тежест директно на Европейската комисия. ЕК е взаимствала тази идея от най-добрите практики в държавите-членки (най-вече Белгия, Холандия и Великобритания).

За да стимулира участието, Комисията е организирала конкурс за най-добра идея за намаляване на административните формалности. Конкурсът е отворен за всички: граждани, предприятия, бизнес-асоциации, публични органи и др. Крайният срок за участие е 31 януари 2009 г.

На всяко тримесечие се представят доклади за проблемите и предложените решения. Към момента са публикувани три такива доклада.

В следващата таблица са представени резултатите от това допитване, а именно - броят на подадените идеи; тези, които са били отхвърлени поради различни причини (например проблемите не са от правомощията на Комисията или не попадат в 13-те приоритетни области); броят на идеите, на базата на които е направено предложение за промяна в европейското законодателство или които се разглеждат от експертите на ЕК.

Таблица: Резултати от онлайн допитването за периода септември 2007 – юни 2008 г.

Оказва се, че най-активни са гражданите и представители на бизнеса от Германия, които са изпратили 36 идеи за период от 9 месеца, и Дания – 22 идеи. От България са изпратени 11 предложения, което е показателно за ангажираност на бизнеса и гражданите към този проблем.

Обществена консултация в България

Законопроектите, които се разглеждат и гласуват от българския парламент, не са съпроводени с оценка на въздействието им върху обществото. Основният механизъм за обществено обсъждане на проектите на нормативните документи е чрез формирането на експертни работни групи и заседанията на консултативни звена към министерствата и държавните агенции, но те нямат голям обществен отзвук и гражданите нямат възможност да изкажат своето мнение по конкретни проблеми.

През м. март стартира и портал за обществени консултации в България www.strategy.bg. Чрез него има възможност да се изпращат коментари на проектозакони и стратегически документи, чрез които се формира политиката на страната. Но без да се прилага принципът на ОВР, няма гаранция, че предложенията и коментарите действително ще бъдат действително взети предвид и заинтересуваните групи нямат стимули да дават своите становища. От друга страна, публичната консултация на проектозаконите трябва да се осъществява на ранна фаза, преди законопроектите да са изготвени и гласувани от съответните правителствени органи. Тогава публичната консултация ще бъде действително ефективна.

Автор: Адриана Младенова

» Анализ на въздействието на проектозакона за промени в Закона за достъп до обществена информация, ИПИ, 2007 г. (file size 169 KB, pdf)

» Оценка на въздействието от отмяна на Параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народните читалища, ИПИ, 2007 г. (file size 209 KB, pdf)