Законодателството през септември






След лятната ваканция на Народното събрание няколко важни законопроекта и предложения за промени в съществуващи нормативни актове привлякоха вниманието ни, тъй като тяхното евентуално одобрение и последващо прилагане ще повлияе върху голям кръг от хора. Изчисления на ефектите от предложените законодателни актове върху бизнеса, гражданите и публичния сектор все още няма. Аргументите и мотивите зад всеки нормативен акт в общия случай са твърде схематични, а конкретните коментари и експертни забележки остават все още достояние на ограничен кръг от хора поради липса на публичност, механизми за получаване на обратна връзка от гражданското общество и провеждане на ефективен граждански контрол.

 На 26 септември беше одобрен на първо четене закон за “Държавния фонд за  арантиране устойчивост на държавната пенсионна система”, внесен от Министерски съвет. Чрез този закон ще се създаде така-наречения Сребърен фонд, в който ще се акумулират 50% от приходите от приватизация, постъпили в централния бюджет, 25% от излишъка на републиканския бюджет за съответната година, приходите от концесии.

 Смисълът от съществуването на подобен резервен фонд е трупането на активи в отделен фонд, които се управляват на капиталов принцип чрез инвестиране в акции и облигации. След минимум 10 години тези средства ще се използват за изплащане на част на пенсиите на тогавашните пенсионери, тъй като според експертни оценки и прогнози държавното обществено осигуряване няма да бъде в състояние да изплати обещаните пенсии в техния пълен размер и дефицитът на НОИ ще продължи да се увеличава (тази година той е почти 2 млрд. лв.). Причината се крие във факта, че в условията на застаряващо население обществената осигурителна система, базирана на солидарност между поколенията, не е адекватна и не може да осигури прилични доходи на пенсионерите. Логиката зад държавната система е следната – сегашните работещи плащат пенсиите на възрастните, а в бъдеще ще очакват новото поколение да ги издържа на старини. Но след 50 години на един работник ще се пада да издържа повече от един и половина пенсионери, т.е. явно е, че пенсиите ще бъдат критично ниски, ако не се промени този модел на осигуряване. Сребърният фонд, макар че се управлява на капиталов принцип, не решава проблемите на държавната пенсионна система. Според изчисления на Института за пазарна икономика след 10 години акумулираните средства във фонда ще достигнат между 8 и 11% от БВП  в зависимост от доходността и параметрите на държавния бюджет. В същото време дефицитът на НОИ ще бъде между 4 и 9% от БВП на година (според различни прогнози). Ясно е, че натрупаните средства в Сребърния фонд могат да покрият дефицита само за няколко години, но в дългосрочен план проблемът остава. Ето защо натрупаните средства в този резервен фонд могат да се използват като буфер за предприемане на решителна реформа в пенсионната система, насочена към преминаване изцяло към капиталова пенсионна система, основана на лични пенсионни сметки.

 В края на месеца беше внесен в парламента нов проект на Семейния кодекс. Ако бъде приет, за първи път в нашето законодателство ще бъде правно уредено положението “регистрирано съжителство”. По този начин двойките ще могат да избират между три случая, когато решат да живеят заедно – брак, регистрирано съжителство и обикновено (нерегистрирано) съжителство. Както при брака, така и при регистрираното фактическо съжителство за баща на детето се счита партньорът на майката, ако детето е родено през време на или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на съжителството. Според Мартин Димитров от ОДС легализирането на фактическото съжителство ще намали стимулите на хората да сключват граждански брак. Според него няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота, защото хората са свободни сами да правят избор. Но бракът не трябва целенасочено да се обезценява, защото интересите на децата са защитени единствено при брака. Законопроектът предвижда и възможност за сключване на брачен договор, което е факт от много години в повечето развити страни.

 Чрез новия семеен кодекс се цели оптимизиране и опростяване на процедурите по осиновяване, което се оценява като положителна стъпка от всички. Според представители на ДПС, обаче, проектът предвижда субективни критерии за определяне на осиновители, като е пренебрегната поредността на кандидат-осиновителите. А това би допринесло за корупционни практики в самите осиновителски процедури.

 Разгорещено обсъждане предизвика и внесения в парламента Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. До края на 2012 г. страните-членки на ЕС трябва да прекратят аналоговото разпространение на телевизионни програми, което означава, че до тогава следва да има изградена и функционираща цифрова мрежа, покриваща цялата територия страната. В противен случай единственият начин за достъп до телевизионни програми ще бъде чрез кабелна или сателитна телевизия. Съветът за електронни медии (СЕМ) представи свое становище по внесените промени в закона, от което стана ясно, че новите текстове не са били съгласувани нито със СЕМ, нито с бизнеса. Според медийния регулатор „така предложеният законопроект не защитава обществения интерес, тъй като при цифровизацията се пренебрегва програмното съдържание за сметка на технически параметри и търговски условия”. Според Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) новите текстове в закона са неработещи и ще доведат до забавяне на преминаването към цифрово телевизионно излъчване в страната, което означава санкции от Европейската комисия. Единият проблем е свързан с текста от закона, според който предприятието, което е получило разрешение за изграждане и експлоатиране на цифрова мрежа, няма право да създава програми и не може да бъде оператор. Другият спорен момент е фактът, че е предвидено да се проведе конкурс за избор на едно предприятие, което да изгради трите цифрови мрежи (с възможност за разпространение до 12 канала) с национално покритие от първия етап на прехода за въвеждане на цифрово телевизионно радиоразпръскване. Според бизнеса, обаче, това ще доведе до възможност за монопол и ще бъде пречка пред свободната конкуренция между играчите на пазара. Критикува се и задължението поне две програми на БНТ да се разпространяват задължително на територията на цялата страна – БНТ1 и БНТ Сат.

 В началото на септември дойде добра новина за българите в чужбина. След битка, проточила се години наред, най-после бяха освободени от двойно облагане със здравни осигуровки българите в чужбина. Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни в периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 2007 г. и не са ползвали медицинска помощ, заплатена от Националната здравноосигурителна каса, могат да се освободят от задължението да внасят здравни вноски, както и да си възстановят сумите, ако са плащали през този период.

 

Автор: Адриана Младенова

 


Този уебсайт се поддържа благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието му е отговорност на Института за пазарна икономика и не е отразява непременно мнението на USAID или на правителството на САЩ. Уебсайтът се поддържа и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF) и съдържанието му не отразява непременно мнението на GMF или Balkan Trust for Democracy.