Най-лесният начин за икономистите да подобрят икономическата политика е като разгледат ефективността на различните правителствени програми и мерки. По този начин ще стане ясно дали е имало нужда от определени политики, как са били прилагани те и ефектите от тях дали са направили гражданите и бизнеса по-свободни и по-проспериращи. Нашето схващане е, че държавата трябва да се намесва само където има провал на пазара, или казано по друг начин – когато пазарът не успява да осигури определени стоки и услуги, които обаче са от обществен интерес.

В България за съжаление е трудно да се оцени ефективността на правителствената политика поради няколко причини:

1.      Няма информация – частична информация, въз основа на която може да се прави анализ е налична в докладите за държавния бюджет, но все още е крайно недостатъчна. Публикуваният тази седмица доклад на Програма достъп до информация ясно показва, че все още изпълнителната власт няма практиката да предоставя информация за дейността си, да не говорим за отчети.

2.      Няма оценки – ако имаше някакви сметки за ефекта от предложените закони със значително въздействие, то щеше да е ясно дали правителството подобрява общото състояние на обществото.

Няколко примера за оценка на ефекта от промени на нормативни актове на различен етап от приемане в България

·         Приетите на първо четене поправки в Закона за достъп до обществена информация ще породят най-малко 800 000 лв. разходи за гражданите, бизнеса и администрацията, която ще трябва да прилага промените. Ползите не могат да бъдат идентифицирани и затова не са пресмятани. Макроикономическият дългосрочен ефект от промените ще се изрази в по-нисък от възможния икономически растеж, тъй като затрудненият достъп до информация за работата на правителството и администрацията ще им позволи да вземат решения, които не са оправдани, ще наложат разходи и ще направят бизнес средата по-непредвидима.

·         Приетите на второ четене промени в Закона за безопасните и здравословни условия на труд ще породят приблизително 974 000 лв. разходи, докато ползите ще бъдат от порядъка на 273 000 лв. Видно е, че нетният ефект ще е загуби от поне 600 000 лв.

Може да се направят още много сметки за регулации в процес на обсъждане от последните седмици, но нашите сметки показват, че в много случаи администрацията се намесва в обществените отношения по затормозяващ начин. С други думи, наблюдаваме провал на администрацията, който струва на обществото пари. Този провал се изразява в ограничаване на конкуренцията в определени сектори, регулиране на цените, предоставяне на преференции на определени групи, ограничаване на прозрачността и т.н.

Как е в САЩ?

По закон всяка година Офисът за мениджмънт и бюджет представя годишен доклад за общите разходи и ползи от федералните регулации. В проекто-доклада за 2007 е записано, че за периода 1996 – 2006 средните годишни ползи от регулациите със значително въздействие (над 100 млн.. долара) варират между 99 млрд. и 484 млрд. щатски долара. Годишните разходи за прилагането и съобразяването за същия период са между 40 млрд. и 46 млрд. долара. Освен че има подобен общ преглед, информация се предоставя и по различни показатели като ефект на регулациите върху заплатите, ефект върху малкия бизнес и ефект върху икономическия растеж.

В допълнение, всички оценки са достъпни на страниците на федералните агенции и сметки са достъпни за всички заинтересовани.

Изводите са ясни – българската администрация често регулира без да е наясно с ефектите, често се намесва в отношения, където няма необходимост, а там, където е оправдана подобна намеса, е било възможно това да стане с много по-малки разходи.

Автор: Светла Костадинова