В традиционно развитите и бързо развиващи се сега държави не са новост анализите, свързани с оценка на законопроекти, проектонаредби и проектоправилници. По този начин още преди приемането на даден нормативен или поднормативен документ се знае или може сигурност да се каже какви качествени и количествени промени ще настъпят в икономическия живот на една страна, област или регион. Благодарение на възможностите за квантифициране на ползите и разходите различните решения на даден проблем придобиват сравнимост и така тази алтернатива, която има най-големите сравнителни предимства се открива лесно. На този етап хармонизацията на българското законодателство с европейското все още не е завършила.

Европейското право, което следва де се възприеме, е далеч по-обширно и по-сложно от българското, а времето за хармонизация е ограничено, което, комбинирано с липсата на подходящ предишен опит, дисциплина и бързина на законодателите може да доведе до непредвидени ефекти. Горните обстоятелства винаги са създавали стимули сред администрацията на всяка държава-кандидат европейските директиви да се приемат без системен анализ на въздействието на новите регулации върху средата на бизнес. От това следват три значими проблема:

1/ Нарастват разходите за правене на бизнес, което намалява конкурентноспособността на тези икономики.

2/ В редица случаи европейското право позволява определена гъвкавост. Тя се изразява или чрез приемането на преходни периоди или чрез избора на различно решение на това, приложено в повечето страни в ЕС. Само че за да се случи това е необходимо да се знае точно кои директиви ще бъдат най-съществен проблем за местните играчи, което от своя страна означава че е трябва да се изготвя  оценка  на въздействието на политиките и регулациите.

3/ В много случаи се налага поправка или отмяна на вече приети нормативни актове, поради противоречие с общата правна рамка или други несъвършенства. Това създава непредвидимост на средата за бизнес и съответно нови разходи пред всички настоящи и потенциални инвеститори.